...

Погребаха 88-годишния човек без почести, без слава, не заслужи „покой на душата”. А какъв бе точно грахът му? Отне живота си, който и без това нямаше да продължи още дълго. Не нарани никого освен самия себе си. Стори това в изблика на своята лудост, на своята погнуса от живота. Погнуси се от света, от който не бе част, от държавата, която някога защитаваше. Той бе войник, бе участвал във  Втората световна война. Едва дете, той видя ужаса на света, видя садизма, видя кръвта на невинните. И все пак тези потресаващи картини не го убиха, той оцеля, за да отнеме сам живота си години по-късно. Какво се промени? Какво го пречупи?

Той бе проклет от „неведомите” сили да се роди в северозападна България. Бе орисан на мрачната съдба на носи у себе си изключително тежкия товар – патриотизма. Товар, който не значи нищо на никого в наше време. А той бе от старото поколение, той не съумя да се промени. Не съумя да избяга. Гледаше как децата и внуците му напускат този забравен от Бога край. Как масите народ поемат своя път към столицата или към чужбина, защото само там има живот. Но той бе твърде стар, той бе твърде уморен, бе твърде ВЯРВАЩ. Вярваше в такива глупави неща като факта, че щом е ветеран, то тогава е значим за държавата, за нацията, че е пример на „новото поколение”. И затова и страдаше – бе принуден да гледа произвола, тормоза над неговите съселяни, над „възрастните” хора. Трябваше да се научи да живее в страх, защото не е вече силен, защото е само един. Трябваше да бъде обиран, унижавам и оплюват от „българите”, на които бе проливал кръвта си. Не получи защита, хората, които ги бе грижа се страхуваха, бяха безпомощни, а тези, които трябваше да му помогнат, просто не ги бе грижа, служеха на нечии други интереси.

Това отключи отчаянието, погнусата, лудостта. За един горд дух този живот бе позор. Затова и сложи край.

Но има ли значение? Някакъв си „луд старец”, който вече забравихме. За нас имат ли значение другите като него? ЧОВЕШКИЯТ ЖИВОТ има ли значение?  Не, той не бе пример за „новото поколение”, той бе просто част от старото, от забравеното, от незначителното. Неговият живот не значеше нищо за нас, а защо ли смъртта му да бъде по-различна?