Ако имаш правото да си избереш една супер сила, каква би била тя? Може би ще поискаш да си невидим или пък да можеш да летиш? Свръхсила, гъвкавост, да четеш мисли... Има десетки варианти, десетки отговори, всеки от които е правилен. Но моят отговор вероятно не съвпада с общоприетите, вероятно не съвпада и с твоя отговор. И все пак, водена от думите на философа Жан-Пол Сартр, аз бих избрала тази невероятна способност да виждат у всеки един това, в което може да се превърна.

Сигурно ще попиташ защо бих си избрала този дар? Той няма да ме дари с физическа сила, няма да ме дари и с власт. Нито пък избирам това заради някакви алтруистични наклонности. Ако трябва да бъда честна съм водена от чиста доза егоистичност. Тя ще отговори на стотиците ми въпроси, ще ми дари утеха и дори щастие. Защото човекът си струва да бъде спасен, струва си да бъде обичан, да му се възхищаваш и дори да вярваш в него. Да вярваш в човека и в себе си, защото зад уплашеното тленно създание ще съумееш да съзреш непобедимия творец. Не е ли и това най-голямата сила на нашите божества? Да съзрат доброто у човека, това, което ни е писано да бъдем, това, което можем да бъдем. Нима Христос не е съзрял в своите палачи новите си чеда. И не е ли това, което Го дарява със сила да поеме нашите грехове на плещите си? Това е цената на тази невероятна дарба. Да страдаш заради това, което човекът е, но и да надмогнеш болката само с един блян за това, което може да бъде. Което сме способни да бъдем.

Просто трябва да отворим очите си. И ще го видим. Малкото дете, което проси на улицата МОЖЕ да стане професионален боксьор. Момичето, на което се подиграват в училище МОЖЕ да бъде поп звезда. Всеки МОЖЕ да бъде някой. Всеки Може да превърне това мога в ще бъда. Всеки е длъжен поне да опита. Този силен и несломим човек, порещ се за това, което трябва да бъде, което му е предопределено да бъде, е човекът, който ме интересува. Човекът, който си струва да бъде спасен.